https://youtu.be/HF4blivJQ6o
https://youtu.be/BvTkefJHfC0
https://youtu.be/_6Z55G-qvx8
https://youtu.be/bgc6Py6uJi4
https://youtu.be/pWGigzJn0nU
https://youtu.be/SsZAION6J1g
https://youtu.be/NxldP1wK-f4
https://youtu.be/P9QgqLKoO9k
https://youtu.be/YLYt6p0osEI
https://youtu.be/IPM8OR6W6WE
https://youtu.be/YN3_Bf6v1ig
Подробни експерименти:
Експеримент 1: Експерименти за постигане на „естествено прочистване“ на лотоса?
Целта на този експеримент е да се определи дали някои материали имат хидрофобна повърхност. Хидрофилните влакна върху част от повърхността на листата упражняват адхезивни сили върху водата, които увеличават по-голямата им повърхност (или колкото по-твърда е повърхността на хартията). По тази причина водната капка се разпространява на повърхността в по-голяма или по-малка степен. В природата този естествен прочистващ ефект е отговорен за повърхността на листата, която остава предимно чиста.
Експеримент 2: Хидрофобни изкуствени повърхности
Заедно с естествения лотосов феномен, открит в растителното и животинското царство, може да се приложи вид „лотосов ефект“ върху почти всеки вид изкуствена повърхност, т.е. водоотблъскващ, хидрофобен ефект. Това не винаги трябва да се основава на микроструктура, тъй като хидрофобните свойства могат да се добавят към повърхностите чрез нанасяне на покритие, съдържащо флуорирани съединения, подобен на тефлон ефект. Трябва да се отбележи обаче, че истинската лотосова повърхност винаги се основава на микроструктури. Само видимото явление е същото.
Експеримент 3: Производство на хидрофобна повърхност върху дърво или минерален материал
Този експеримент включва разработването на изкуствени хидрофобни повърхности в материали като дърво или камък (ще направите хидрофобна [водоотблъскваща] обработка.
Експеримент 4: Производство на хидрофобна повърхност върху тъкани
Както и в предишния експеримент, и в този експеримент ще развиете хидрофобен ефект. Той се основава на същия принцип като експеримент 2. В този случай обаче имате работа със специална импрегнация за получаване на хидрофобно и маслоотблъскващо (маслоотблъскващо) за тъкани и хартия.
Експеримент 5: Невидимо мастило за стъкло - производство на хидрофилна повърхност (анти-мъгла)
Сега ще научите как да развиете обратното на хидрофобния ефект, т.е. хидрофилния (щадящ водата) ефект. Това, което е толкова специално за повърхността, която е била обработена с така нареченото „покритие против замъгляване“, е фактът, че тя не абсорбира вода, но водните разтвори са „разнесени“ (т.е. диспергирани). Вместо да видим капка, ние не виждаме нищо. В този експеримент обработваме стъклена повърхност с хидрофилен агент, за да напишем скрито съобщение върху нея.
Експеримент 6: Устойчиво на надраскване дървено покритие. Като цяло MDF панелите (плочи от влакна от плътност) се използват за производство на интериорни врати, предни и задни мебели с дървени конструкции. Дизайните се отпечатват с помощта на различни техники за печат, като мастилено-струен печат върху панели. Един проблем, който често се свързва с този процес, е, че повърхността е особено чувствителна на механично натоварване и поради това може лесно да се надраска. бяха включени наночастици. Това дава на панелите по-голяма стабилност. Дори да надраскаме повърхността с телена четка, панелът няма да надраска.
Експеримент 7: Противопожарна защита
Хартията, картонът или дървото са предимно от целулоза, въглехидрат. Когато разтворът се излее върху хартията и се нагрее, фосфоритът се комбинира химически с въглехидратите и се превръща във въглерод, но без изгаряне в процеса. Образуват се естери на фосфорната киселина, които се разлагат под топлина, за да се превърнат във фосфорна киселина и въглерод. Азотните съединения в този случай имат следната функция:
топлината причинява образуването на азотен газ (който сам по себе си е незапалим) и измества кислорода, необходим при източника на огъня (няма пламък без кислород).
Експеримент 8: Разпознаване на колоиди чрез феномена Tyndall
Използвайки доста прости методи, ще видите как наноклиматът, колоидните системи в течности могат да бъдат открити чрез ефекта Tyndall.
Експеримент 9: Производство на златни наночастици
В следващия експеримент ще създадем клъстери от златни наномащаби, които ще бъдат лесно разпознаваеми чрез проявата на типичен червен рубинен цвят.
Един от начините за получаване на златни наночастици е чрез цитратния метод. Този метод включва производството на колоидно злато или златни клъстери в разтвор.
Експериментът се основава на реакция на окисление-редукция на тетрахлороакрилова киселина (известна като тетрахлороцетна киселина (III) трихидрат), при която златните йони се редуцират до клъстери от златни атоми. Редукторът на натриев цитрат служи не само за намаляване на златото, но също така действа като разредител за стабилизиране на създадените златни клъстери. С добавянето на редуктора, коагулацията на металните йони спира. Резултатът е колоиден комплекс, затворен от свързващо вещество.
Експеримент 10: Плюещ огън от малки частици. Ликоподиумът (известен също като вълчи крак или лисича опашка) е растение, принадлежащо към рода Cryptogamous. В миналото ликоподиевите семена (семена от lycopodium clavatum) са били използвани с лечебна цел за изсушаване на рани (поради което то носи и името на вещерско брашно). Днес ликоподиевите семена се използват в пиротехнически продукти и се използват в криминалната наука за откриване на пръстови отпечатъци (в комбинация с други вещества).
Експеримент 11: Хиперхидрофобия
Повърхността се счита за хидрофобна, когато контактният ъгъл между водните капчици и повърхността надвишава 90 градуса. Суперхидрофобна повърхност е тази, при която ъгълът на контакт надвишава 150 градуса. Повърхността става по-хидрофобна, тъй като става
по-груба. Такива повърхности са известни още като лунички, тъй като капката е като луничка върху нокътното легло, която влиза в контакт с повърхността само на определени места. Между контактните точки на тези повърхности се образуват въздушни джобове, което допълнително намалява адхезията.
Продукт по заявка.
