Продукт по заявка.
Магнезият е химичен елемент с атомен номер 12 и химически символ Mg. Обичайната му степен на окисление е +2. Това е вторият (2-ри по ред на атомна маса) алкалоземен метал, осмият (8-ми) по разпространеност в земната кора (2% от теглото) и деветият (9-ти) във Вселената като цяло. Последното се дължи на факта, че се произвежда сравнително лесно от свръхнови, чрез основната последователност на ядрен синтез: водород → хелий → въглерод → магнезий. Високата разтворимост на неговия йон (Mg2+) във вода го прави дори третият (3-ти) най-разпространен разтворен йон в морската вода, след тези на натрия (Na+) и хлора (Cl–), разбира се.
Външен вид: Сребристо-бяло твърдо вещество.
Разтворимост във вода: напълно разтворим.
Запалим.
Да се съхранява на стайна температура.
Магнезият е единадесетият (11-ти) най-разпространен елемент в масата на човешкото тяло, като същевременно е необходим за всички клетки, както и по-специално за функционирането на около 300 ензима [5], където те играят важна роля в контрол на важни биохимични функции. Магнезиевите йони (Mg2+) взаимодействат с полифосфати като АТФ, ДНК и РНК, както и със стотици ензими. Магнезиевите йони също са металното сърце в центъра на хлорофила и следователно са често срещана добавка към торове[6]. Няколко магнезиеви съединения се използват ежедневно за медицински цели, като лаксативи, антиациди (напр. магнезиево мляко) и за стабилизиране на патологичната нервна стимулация, спазми на кръвта и съдовете, при състояния като еклампсия. [5] Магнезиевите йони имат кисел вкус и в ниски концентрации спомагат за частично противодействие на естествената твърдост на минералните води.
В свободна форма на елемент не се среща на Земята, защото той (последният, т.е. металният магнезий) е (химически) много реактивен, когато се произвежда, въпреки че когато е изложен на атмосферата, той е покрит с тънък слой магнезиев оксид (MgO), който предпазва вътрешността си от по-нататъшно окисление и като цяло донякъде ограничава нейната активност. При излагане обаче на (химически) чист кислород (O2) той се запалва, излъчвайки характерна ярка светлина, което го прави полезна съставка за факли и фойерверки. Сега металът се произвежда главно чрез електролиза на неговите соли, получени от морска саламура, но също и от доломит. Основната му търговска употреба е да образува сплави с алуминий (Al), които често се наричат "магналий" или "магнелий" (магналий или магнелий) поради тази причина. Тъй като магнезият има по-ниска плътност от алуминия (Al), тези сплави са надарени с относително голяма лекота и здравина.
Магнезият е много запалим метал, когато е на прах или малки парчета, но е трудно да се запали, когато присъства в голямо количество. Веднъж запален, той е труден за гасене и е способен да се възпламени както в азот (N2) [за образуване на магнезиев азид (Mg3N2)], така и във въглероден диоксид (CO2) [за образуване на магнезиев оксид (MgO)] и въглерод (C)]. Това свойство е използвано за направата на огнехвъргачки и запалителни бомби за градовете по време на Втората световна война, тъй като единствената практическа контрамярка е да се покрие горящата повърхност със сух пясък, за да се предотврати.
Когато се изгори в контакт с въздуха, той произвежда ослепителна бяла светлина, поради което магнезиевият прах се използва в светкавици в ранните дни на фотографията. Днес магнезиевият прах се използва в фойерверки и корабни ракети, които се използват в случай на спешност и изискват силна бяла светлина. Температурата на възпламеняване на магнезия и неговите сплави не може да надвишава 1371 oC, а височината на пламъка над метала не може да надвишава 300 mm[9]. Магнезият може да се използва като подпалка (гориво за запалване) на термит, който иначе е трудна за запалване смес от алуминиев (Al) прах и железен оксид (FeO).
Магнезиевите (неорганични) съединения обикновено са бели кристали. Повечето могат да бъдат разтворени във вода, като се получава магнезиевият катион (Mg2+) с неговия кисел неприятен вкус. Малки количества разтворени магнезиеви йони допринасят за киселинността и вкуса на естествените води. Магнезиеви йони в големи количества.
Продукт по заявка.
Магнезият е химичен елемент с атомен номер 12 и химически символ Mg. Обичайната му степен на окисление е +2. Това е вторият (2-ри по ред на атомна маса) алкалоземен метал, осмият (8-ми) по разпространеност в земната кора (2% от теглото) и деветият (9-ти) във Вселената като цяло. Последното се дължи на факта, че се произвежда сравнително лесно от свръхнови, чрез основната последователност на ядрен синтез: водород → хелий → въглерод → магнезий. Високата разтворимост на неговия йон (Mg2+) във вода го прави дори третият (3-ти) най-разпространен разтворен йон в морската вода, след тези на натрия (Na+) и хлора (Cl–), разбира се.
Външен вид: Сребристо-бяло твърдо вещество.
Разтворимост във вода: напълно разтворим.
Запалим.
Да се съхранява на стайна температура.
Магнезият е единадесетият (11-ти) най-разпространен елемент в масата на човешкото тяло, като същевременно е необходим за всички клетки, както и по-специално за функционирането на около 300 ензима [5], където те играят важна роля в контрол на важни биохимични функции. Магнезиевите йони (Mg2+) взаимодействат с полифосфати като АТФ, ДНК и РНК, както и със стотици ензими. Магнезиевите йони също са металното сърце в центъра на хлорофила и следователно са често срещана добавка към торове[6]. Няколко магнезиеви съединения се използват ежедневно за медицински цели, като лаксативи, антиациди (напр. магнезиево мляко) и за стабилизиране на патологичната нервна стимулация, спазми на кръвта и съдовете, при състояния като еклампсия. [5] Магнезиевите йони имат кисел вкус и в ниски концентрации спомагат за частично противодействие на естествената твърдост на минералните води.
В свободна форма на елемент не се среща на Земята, защото той (последният, т.е. металният магнезий) е (химически) много реактивен, когато се произвежда, въпреки че когато е изложен на атмосферата, той е покрит с тънък слой магнезиев оксид (MgO), който предпазва вътрешността си от по-нататъшно окисление и като цяло донякъде ограничава нейната активност. При излагане обаче на (химически) чист кислород (O2) той се запалва, излъчвайки характерна ярка светлина, което го прави полезна съставка за факли и фойерверки. Сега металът се произвежда главно чрез електролиза на неговите соли, получени от морска саламура, но също и от доломит. Основната му търговска употреба е да образува сплави с алуминий (Al), които често се наричат "магналий" или "магнелий" (магналий или магнелий) поради тази причина. Тъй като магнезият има по-ниска плътност от алуминия (Al), тези сплави са надарени с относително голяма лекота и здравина.
Магнезият е много запалим метал, когато е на прах или малки парчета, но е трудно да се запали, когато присъства в голямо количество. Веднъж запален, той е труден за гасене и е способен да се възпламени както в азот (N2) [за образуване на магнезиев азид (Mg3N2)], така и във въглероден диоксид (CO2) [за образуване на магнезиев оксид (MgO)] и въглерод (C)]. Това свойство е използвано за направата на огнехвъргачки и запалителни бомби за градовете по време на Втората световна война, тъй като единствената практическа контрамярка е да се покрие горящата повърхност със сух пясък, за да се предотврати.
Когато се изгори в контакт с въздуха, той произвежда ослепителна бяла светлина, поради което магнезиевият прах се използва в светкавици в ранните дни на фотографията. Днес магнезиевият прах се използва в фойерверки и корабни ракети, които се използват в случай на спешност и изискват силна бяла светлина. Температурата на възпламеняване на магнезия и неговите сплави не може да надвишава 1371 oC, а височината на пламъка над метала не може да надвишава 300 mm[9]. Магнезият може да се използва като подпалка (гориво за запалване) на термит, който иначе е трудна за запалване смес от алуминиев (Al) прах и железен оксид (FeO).
Магнезиевите (неорганични) съединения обикновено са бели кристали. Повечето могат да бъдат разтворени във вода, като се получава магнезиевият катион (Mg2+) с неговия кисел неприятен вкус. Малки количества разтворени магнезиеви йони допринасят за киселинността и вкуса на естествените води. Магнезиеви йони в големи количества.
Този сайт използва "бисквитки" (cookies). Научи повече за тях и възможностите да бъдат ограничавани.
Тези бисквитки за задължителни и необходими, за да можете да зареждате сайта безпроблемно и не могат да бъдат изключени. Основната им цел е запазването на информация за сесията, докато разглеждате продуктите или друга информация в магазина. Например – използваме „бисквитки“, за да съхраним продуктите, които сте добавили в количката. Без този тип технологии нашият онлайн магазин и услугата, която Ви предоставяме не би могла да оперира с пълните си възможности и функционалности.
Бисквитки за анализ и статистика - Тези „бисквитки“ ни помагат да анализираме използването на нашия онлайн магазин и да проследяваме ефективността на услугата и комуникацията й.
Този тип "бисквитки" се използват за функционалности на сайта, които не са строго необходими за неговата работа. Това може да са функции, като live чат или показване на последните разгледани продукти. Ако се откажете от тях, ще можете да продължите да използвате сайта, но с ограничена функционалност.
Маркетинговите "бисквитки" ни позволяват да пригодим маркетинга си към Вас и Вашите собствени интереси. Те се поставят чрез нашия сайт и позволяват да виждате реклами според вашите интереси и предпочитания.